За нас от Фондация „Предай Нататък“ винаги е било важно да срещнем хората, на които помагаме. В годините, неведнъж сме били на гости в дома, неведнъж сме говорили с настанените там лица. Сред домуващите има капитан на кораб. Има инженери и художници. Има детски учители и дори цигулар. Хора с интереси, хора с професии, някои от които след сблъсъка с болестта попадат в дома, изоставени от дъщери, внуци и родители, братя и сестри, а други настанени в социалната услуга, поради невъзможност на близките им да се грижат за тях.
Знаете ли как изглежда стаята на един човек от дома? Ние знаем. До леглото, Н. има малко шкафче с наредени отгоре червила. Обича да се гримира. Да бъде красива. Има и малко огледало, което ѝ напомня, че тя все още има лице, макар и непознато. До леглото на Р., пък, има много снимки. На деца и внуци. „Те са в Испания. Виж колко са хубави. Ох, колко ги обичам. Харесват ли ти? Това е внучето ми. Миличкото. Нали е много красиво?“. И, да. Това наистина са нейните деца. С малката подробност, че не живеят в Испания, а на две преки от дома. На две преки от мястото, където майка им ден след ден пренарежда снимките и говори с любов за тях. 

 

Хубаво би било хората в дома да могат да работят. Всички те са като всички нас, имащи своите мисли и тревоги, притеснения, но често изкривени през призмата на заболяването. Трудно е да намериш работа за лица с психични разстройства. Обществото е наложило стигма. Работодателите не желаят да назначат такива лица, защото хората с психични заболявания е необходимо да не бъдат натоварвани, не винаги са акуратни при изпълнение на задълженията си, излизат в дълги болнични, необходимо е да се контактува внимателно с тях.

 

1. Да осигурим човек – интериорен дизайнер, който би могъл да ни посъветва как най-добре да организираме пространството.

2. Да махнем всички счупени и прогнили мебели.

3. Да освежим стените, пода и тавана.

4. Да закупим мека мебел, където нашите приятели да присядат.

5. Да сложим озвучаване, защото те обичат да танцуват и да пеят.